Шаро, Караман, Бельо – легендарните герои от разказите на дядо и баба вечер край огнището – за тези храбри стражи: брулени от ледени планински бури, гордо огласян самодивски поляни, трънливи пепелища и беломорски ливади; за тези верни другари, чийто глас нявга се сля с топовния тътен на войните по Балканите – раздирани от свирепи вълчи глутници и мечки стръвници, тровени и разстрелвани с държавни укази, рисувани и възпявани от най-големите творци на България! Шаро, Шаро, ти който оцеля през жалки и унизителни кръстоски; ти, който се отскубна от ръчиците на лицимерни Юди… За теб развълнуван и изумен изрече немският учен д-р Х. Б. Петерс следните паметни думи: „Аз именувах тези кучета и на развъдчиците и собствениците, при които намерих най-хубавите екземпляри на породата – каракачаните. Това име също се използва в България; всъщност те го наричат каракачанско куче.“ (1938г.) „И то като нас – Българите, Каракачанското куче: търпеливо и умно, но диво и непобедимо в бой!“ – Светлин Стоев.