Това не е традиционна поезия. Нито авторът й е поет в смисъла, с който наричаме някого така. „Самсара“ е книга в рими на духовния му опит – такъв, до какъвто житейският му път го извежда.
В нея няма значение, че езикът или отделни негови форми са на места архаични, няма значение, че заради римите понякога се нарушава ритъма на стиха. Още от първата страница приемаш, че лирическият герой, изцяло припокриващ автора, не просто споделя своя духовен опит, а се разтваря изцяло в него, за да довери наученото на читателя, да му го предаде с някаква особена ритуалност. Така разбираш, че за него – автора, само това има значение – да отвори светая светих на душата си за тези, които са я изпълвали във физическия му свят, за да прочетат не просто стиховете му, а нея самата!

А5

64 стр.