В новата си книга, съставена от 26 разказа, Георги Стоянов ни представя редица колоритни съдби и герои от съвременната българска действителност. Подмяната на народносните житейски ценности с привнесени фалшиви, откъсването от корените на здравословната духовност, разминаването на поколенията – такива са някои от темите и акцентите на творбите. Както слънчевият лъч, попаднал в небесна роса, засиява като многоцветна дъга, така и лирико-епичният талант на писателя разкрива живописна галерия от запомнящи се обикновени и необикновени образи, тъжни и смешни, жалки и горди, извисени и нищи. Писателят ни навежда на мисълта за нетърпящата отлагане потребност от разгръщане на действено човешко добро и любов, за повече нравствена красота и отговорност в живота и личностното поведение на хората. Между изгрева и залеза трябва да сияе и истината за нашето земно присъствие и предназначение. Защото, ако житата братят напролет, ние, жителите на прекрасната земя, трябва ли да се разбратяваме и противопоставяме един на друг в името на животинския егоизъм и отчуждение?

А5

168стр.