„Зная,очаква се дъжд“ е един откровен разговор със себе си. Разговор, с какъвто всеки е жадувал да се пре­дизвика, но не всеки се е осмелил.
И ето – с тази книга Пепи Спанова ни провокира да пог­лед­нем навътре – там, където се крием от раните. Да ги пуснем да се извалят. Въпреки болката. Да поканим след пороя в нас, хората които ни заслужават.
Този дъжд е поднесен така деликатно и така невъзможно да не падне. Един дъжд без чадър – в който да намериш пътя си. Своя тишина, в която да чуваш гласа си. Свой соб­ствен крясък на сърцето. Намери хората, сред които няма да ти се мълчи. До които след дъжд дъгата няма да из­глеж­да в сиво.
Намери се! И говори, говори по дяволите! Кажи си какво те яде, разкажи се,покажи се. Дай да те видят такъв ка­къв си. И какво като изгубиш любов? Пак ще има – себе си е важно да не губиш, вместо да минаваш между капките!
Затова – да задава се дъжд.
Но е хубав. Нека да си повали, защото нищо не е повече дъжд от липсата му.
И когато завали, олеква. И се засилва тежестта на пи­са­но­то.
Както в „Зная,очаква се дъжд“. Книга, която остава след себе си.
ДЪЛГО.

Николай Владимиров

> А5
> 70 стр.