Чрез своите разкази Панчо Панчев осмисля голямата голямата тема за принадлежността. Тя е разположена на различни нива. Откроява се човекът от системата и намиращият се вън от нея. Появявя се конфликтният въпрос за адаптацията и възможна ли е тя, прозира безпокойството за невъзможната комуникация и формалното й изражение. Светлата и тъмната страна на всекидневието рисуват привидно малкия човек и другия, който е фиксиран в своя  моментен възход. Логиката да победи силният в момента естествено се проявява, но и понесеният удар разкрива моралната страна на проблема. На тази плоскост Панчо Панчев стига до трудното извеждане на финала. При неговите разкази той много често е необичаен. Изненадва с пестеливостта на изказа и внезапния обрат. Точно така, както става и в живота…