Калин Терзийски определя сам тази си книга като „най-моята”, „най-добре обмислената”. И също така „с разкази, писани все едно от поне десетина различни писатели”. Има гротеска, ирония, философия, натурализъм, хиперреализъм, абсурдизъм. И просто смях. Змислен смях. Смях от замисляне. Замисляне до смях.
Ето и един откъс:
Че какво пък чак толкова? – навеждаше се той напред и оформяше устните си за целувка, но едва-едва, внимателно и стараейки се да не прави грозна гримаса (защото ако чуждата грозота го измъчваше много, то собствената можеше да го доведе направо до отчаяние).
Какво толкова? Ще я целуна ей така – мимоходом! Съвсем леко!
Защо е тая моя…направо зловеща погнуса от некрасивите действия? От некрасивите неща? Та това ме смазва! – навеждаше се той към Мечката и продължаваше да се терзае.
Това ми пречи да бъда свободен! Движа се като слон в стъкларски магазин в тоя пълен с възможности за грозно-правене свят! Всяко мое действие е ограничено от страха да не взема да видя…или – не дай си Боже! – самият аз да извърша нещо грозно…или да изглеждам грозен, или да…
А сега една мечка…
…Сега не мога да целуна една мечка…

> А5
> 158стр.