Мишмашология 1.2
20.00лв.
Случвало ли ви се е нещо толкова невероятно, нелепо или смешно, че когато го разкажете да ви питат „какъв е тоя виц“? На мене ми се случва постоянно, шанс, какво да правиш… Не че на другите хора не им се случват простотии – напротив. Просто не всички имат нервите да ги разказват, камо ли пък да ги разказват смешно. А аз това правя, откакто се помня.
„Мишмашология“ е сборник с 45 смешни разказа, повечето от които са с печат „не правете това вкъщи“ и „пригответе си пуканки“. Майка ми обича да казва, че на моменти си ги прося смешните истории. Аз бих казала, че те сами ме намират и в тази книга вие ще намерите тях.
А защо заглавието е такова шантаво? Защото когато кръстосаш филолог с културолог, добавиш щедро количество фотография и накрая проза на вкус, се получава миш-маш от идеи, мнения и гледни точки. Такава е и книгата, пълна с разнородни истории, до
една случили се в реалния живот и смешни до сълзи.
Затова затегнете коланите на увеселителното влакче (*което в някои случаи беше влакче на ужасите за автора) и се насладете на приключението!
A5
296 стр.
Деница Райкова –
Бистра Стоименова – „Мишмашология“ 1.2, изд. FastPrintBooks, 2024
Та, довърших я значи „Мишмашологията“. Тая сутрин я приключих, като загрявка преди началото на работния ден. Довърших я, преди да ме е довършила тя – от смях, ама такъв, че отсега ви съветвам – който ще я чете /а тя ТРЯБВА да се прочете/, да гледа или да е сам н къщи или най-малкото да не е на шумно и оживено обществено място. Защото неочакваните изблици на смях са такива, че стреснати улични котки и кучета, кротко дремещи на слънце, рядко се струскат и хукват със свръхзвукова скорост в неизвестна посока, всичко, което не е добре закрепено пада, а вие накрая сте прегракнали и ви боли коремът от смях.
И изобщо не се шегувам, да знаете.
Защото макар заглавията на историите да намекват за обичайни – не чак банални, но наистина всекидневни неща – тези истории са разказани с такова прекрасно, живо, бликащо чувство за хумор и самоирония, че дори да се заречете: „Аз тая книга ще я чета с каменно изражение и няма и да се усмихна даже“, накрая, повярвайте ми, ще се търкаляте от смях.
И твърде, твърде вероятно, ще се познаете в поне четири-пет от историите.
Аз поне се познах. В първите шест истории, тези от раздел „Пишман IT“. Аз не съм IT, най-обикновен потребител съм. Не – извинете – най-обикновен потребител от типа „Ръцете ми пречат, акълът също“. Обаче почти всичките описани компютърни преживелици са ми се случвали. В най-неподходящото време, Плюс още няколко, дето не са описани тук. Но ми се скапвал хард-диск /дори май на два пъти, мишка и клавиатура са ми „умирали“ по време на работа, една година в рамките на седмица се скапаха последователно компютърът и принтерът, а върхът беше, когато ми изпуши /буквално/ мониторът. Но аз се отплеснах, прощавайте, това не е моята история, а описвам впечатленията си от чужди такива. Само исках да кажа, че искрено, ама много искрено съчувствах на авторката, защото всичко това ми е ужасно познато.
Познах се донякъде и в университетските истории, дори в селските /макар че на село винаги съм била като гост/, и искрено се възхитих на Коравото маце за всичко, което умее. Казвам го като човек, чиито най-големи постижения в сфера „Поправки“ са смяна на батерия и крушка.
Накратко: Бистра Стоименова умее да разкаже увлекателно и най-обикновената история. Така, че да не искате да оставите книгата. Радвам се, че тези истории са намерили пътя си до читателите – и че стигнаха и до мен. Препоръчвам с две ръце – това е едно от най-свежите неща, които прочетох през тази година. Книжно удоволствие, което ви съветвам да си доставите .И си отделете време – трудна е за оставяне!
Борислава Зашева –
Препоръчвам Мишмашология с две ръце😃. Смея се, припознавам се, вдъхновявам се. Благодаря на автора, че я е написал, редактирал и издал, и на мъжа ми , че си я е купил 😁
Stefani Ilieva –
Книгата ми хареса. Не само хареса, обожавам я. Като се зачетох, с всяка следваща история, не стига, че се смях до припадък, а и се сещах, че и аз във времето съм попадала в подобни нелепици. Особено с интернет доставчиците. Дори тези дни изживях ужаса от първата част на тази Мишмашология, не си направих копия на подготвените постове и равюта, та няколкократно загубих цялата информация. Толкова се вбесих, но като си припомних случая на Бистра и флашката, започнах да се смея неистово. Припознах се в много от разказите. Просто не съм си записала преживелиците на хартия като авторката. Ноо.. тя е успяла да запечата своите неволи и й казвам ЕВАЛА!!! Получила се е страхотна книга.
Всеки се сблъсква с такива нелепи ситуации в ежедневието си и се нерви ли, нерви, но когато прочетеш, че същото го е преживял и друг, някак си ти става по-спокойно. Казваш си: ето, не съм само аз. Поне аз така си казвам и се успокоявам.
Като се сетя за колко неща съм се ядосвала, а авторката описва случките някак си погледнати от към забавната страна, с цветистия си изказ и тази хумористична жилка.
“Мишмашология 1.2” е различен тип четиво. Такова, на което да се насладиш с купа пуканки до теб излегнат на дивана и да се смееш на глас на неволите на Бистра Стоименова.
Мартина –
Много се радвам, че за пореден път имам щастието и възможността да работя с автора. “Мишмашология” е петата нейна книга, която чета и вече си поръчах новия ѝ трилър (още не знам дори заглавието му, само знам, че става въпрос за самолет.)
Книгата съдържа 52 хумористични разкази. Някои ми бяха изключително смешни, други не толкова. На няколко пъти се смях с глас, а това си истинско постижение, защото съм доста трудна публика.
По принцип книгите с разкази, а още по-малко със смешни разкази, не са моето нещо. Но тези ми харесаха. Препоръчвам горещо!
Petar Kanchelov –
Една от вселенските аксиоми гласи, че „само саламът има 2 (два) края“ – не е вЕрно! Последващото кратичко ревю на „Мишмашология 1.2“ също има 2 (два) края, съответно започвам с първия👇
1) „Мишмашология 1.2“ е написана СВОЙСКИ!
Пояснение – на жив, разчупен, увлекателен език, без специфичен жаргон (и още по-малко, тоест хич – на трънски/бански диалект). Усещането е като от непринуден разговор в непринудена обстановка, може би на по една обърната бира, не повече – което е целесъобразно! А е целесъобразно, защото авторът „с дробове на оперна певица и маниери на фелдфебел“* умело гарнира повествованието със словесни гъделчета за трезвия поживял мозък на субект от поколение X нататък – неизчерпателен пример е „За квотата на един студент“* (бел. – Ален Делон може би ще се усмихне, което би било единственото общо между него и ревюиращия, докато последният е „от правилната страна на тревата“, ouais!)! Тук-там има и бележки под черта, полезни за онези с плюс-вторите-бири и/или минус-тридесетте-години, ще свършат работа на споменатите!🍻
След първия „край“ имаме… правилно, среда👇
2) „Мишмашология 1.2“ е изстрадана, без да е страдалческа; забавна, без да е забавена (чете се бързичко); зряла, без да е презряла; тръпчива, без да е кисела… „Was wollt ihr denn?“, както лично Мика Хакинен с шварценегеровски акцент питаше едни хлапетии в немска ТВ-реклама за дражета от миналия век!🍬
След средата имаме… правилно, втори край👇
3) „Мишмашология 1.2“ е пропита с хумор, сатира, забава, но и с деликатна поръска на тъжна ирония а ла Рей Бредбъри; от емпатично-културния капацитет на съответния читател зависи доколко същият ще се потопи във всяко от изброените!🤯
*…и, таковата, звездичките обозначават съществуващи места в книгата, но ако стигналите дотук читатели на ревюто искат да вникнат в контекста им, да се поровят лично – ревюиращият е толкова Панталей Зарев, колкото и Лорънс Арабски, тоест хич/изобщо/никак… 🤨
#препоръчителночетиво
#бистракъртичистиизвозва
Станислава –
🧠Смях, смях и още смях…Това може да очаквате от “Мишмашология” 1.2. А причината ще са колоритните и често нелепи разкази на едно кораво маце😂. Откакто четох книгите на Никола Крумов, не ми е било така забавно, докато не разгърнах “Мишмашология”. Усмивката почти не слизаше от лицето ми, а на моменти се откъсваха и развеселени звуци. Заобичах чувството за хумор и езика на Бистра още повече, които, разбира се, вече ми бяха познати от постовете ѝ тук, а и от образите на Глухарьов и Наташа от поредицата“Различен следовател”.🕵🏻
🧠Засрамено признавам, че не съм се сблъсквала с почти никое от предизвикателствата (да не кажа никое)🫣, пред които Бистра се е изправяла (от компютри, флашки и рутери до шофиране, градски транспорт и оцеляване в екстремни условия). Но тя така увлекателно, подробно и реалистично ни ги представя, че имах чувството, че разбирам мъките ѝ и дори че съм била с нея. Заедно бяхме в “Треволясик парк”и в Украйна (в ролята- софийската Гара Искър). Че даже за малко да се запиша на експедиция до Антарктида, ръководена от Посинела Пимпирева (с олекотения пакет!).😉 Много ми хареса и “Епопея на несвързаните”- родено от неволи, но страхотно стихотворение!😅👏🏻
Винтове, болтове и пирони са неразделна част от историите, а за всички самостоятелни дами- Черният петък и идеалното време да си ги набавите!🔩
Може би разбираемо, май любима ми е частта за перипетиите на Бистра из университетските среди (по-конкретно СУ, но не само) по ред причини🤓❤️. Развълнувах се за нея, защото в някои отношение българската образователна система наистина блести с тъпотии. Както пише авторката: “Недоумявам как и да искаш да учиш, те ти пречат.”
🧠В този миш-маш от забавни истории е впечатляващо и разкритието, което читателят ще направи за компетентността на авторката в многобройни сфери от всякакво естество (битови, от академичните среди и т.н.). По този начин освен че се забавляваме, научаваме и много нови неща за света около нас. Възхитителна е и оправността ѝ на независима жена, с която се справя с ежедневните ситуации💪🏻.
🧠Четенето ми беше много приятно, защото мисля, че успях също да поопозная автора, макар и непряко, и да науча повече за живота и нрава на Бистра и други подобни. Чудех се колко време ще ми отнеме да прочета “Мишмашология”- вдъхнах я почти наведнъж (за два дена)- можете сами да си направите извода…
🧠Накрая: споделям някои любими цитати, но това далеч не са всички, защото такива и мнооого подобни дебнат буквално от всеки ред и се надпреварват кой ще ви накара да се усмихнете по-широко. Честно, една изложбена зала сигурно няма да стигне, за да бъдат представени всички забавни и остроумни изрази и пасажи.
🧠Благодаря за това четиво, нямам търпение за втората част!🩷
Нели –
Та, получавам по куриер книгата, сестра ми разпечатва плика, разлиства небрежно и вяло страниците и започва да се подхилква. Аз междувременно обяснявам на други човек нещо сериозно, а нашата повишава интензитета и децибела на хилеж. „Явно я бива (книгата)“, викам си. Току-що затворих последната страница и аз след четене на малки части, за да не пресоляваме манджата. Очевидно на АПИ-то (кой разбрал, разбрал) му се случват неща, които не се случват на нормалните хора 🤣 Много съчувствах на интернет неволите, защото си спомних как преди много години след многобройни сигнали от моя милост и поне два месеца по-късно, ми се обаждат от офиса на доставчика, за да ми кажат „Ами Вие нямате интернет!“ Ехеее, добрутро, Минке! …..
Ами да, човек се разпознава, цъка с език, смее се и т.н. С други думи, неволи дебнат отвсякъде и е по-добре да гледаме от смешната страна на живота. Доста злорадичко и съчувствено, естествено, се посмях на Революция Z по лични причини 😈
Всъщност разказите в книгата са смешни, защото всичкото е вярно, а забавното е такова, когато е казано буквално такова, каквото е, без да се опитваме да го крием зад воал на политическа коректност или пък да се тюхкаме „брях, що пък все на мен“. Бистра Стоименова отново впряга богатия си речник и още по-богатата обща култура в колесницата на въображението и личния опит, за да ни забавлява.
П.С. Картинките са чудни! Може би с вседващия том ще видим повече от тях? 😉