Световната култура започва своето развитие от (прото-) тракийските земи Сирион, Палесте, Пала­стайна, Египт, Родопа и Етиопия, с които име­на са били кръстени Витоша, Рила, Поре­чието на Струма и Места, както и Беломорието, хилядо­ле­тия пр. Хр.
В шумерската столица Урук/Унуг са посяти корените на согдийския Унаге, хуни, уногури и уногондури.
При хуритити-балхарис е развито първото поня­тие България, като по пътя си те кръщават след култиви­ра­не­то им районите Харан, Хорасан, Хорезъм, Херсон и много други със сродни названия, където важна роля е придадена на лексемата Хар/Хор/Хур.
В страната на хуритите-балхарис Митани е създаден и конфедеративният град Кумуне, където хилядо­ле­тия пр. Хр. е началото на куманите, развили се и при ариите и зароастрийците, а не при тюрките.
Согдаите се самоназовават рушки, наричат саките турушки, а сирийците сурушки. Ненапразно Св. Кон­стантин-Кирил Философ с брат си Св.Методий откри­ва манастира в град Согд, център на Оногурското епископство открива книги с рушки букви.
(Пред-) масагетската дума Асва/Асуа, значеща коня се е развила в Аспа, която в името Аспарух, още е съхранява значение кон, а цялата дума носи се­ман­тиката Царски конник. Същата дума при хури­тите-балхарис е Йешуа, а тя е налична и в арамейс­ко­то име, ползвано от Христос, носейки отново се­ман­тиката кон.

А5

246 стр.