Тази книга е като необработен диамант – с груб език, с директни народни изрази, на места цинични, с неподправено чувство за хумор. Може би точно за това тя оставя в душата на човека усещането за реалност. В непретенциозните разкази се долавя „мириса“ на живота, но на онзи живот, който не се преструва на праведен, ненавижда глупостта на лъжливите любезности и заучените фрази. Образите са толкова характерни и типични за „дивия бългадин“, че в някои моменти те се сродяват с легендите, с приказките и с народните предания. Казвам това, не за да оправдая грубия език, изненадващите епитети и „стряскащите“ с откровеността си мисли. Разказите в книгата се отличават от това, което сме свикнали да четем. В тях има такава образност, толкова много неочаквани и новооткрити сравнения, които се обясняват единствено с уникалната наблюдателност на пишещия, в този случай и художник.

>>207 страници