Трите части на „Пазарджишки родови хроники“ са книги за мъртвите и за живите. За преходността на живота и паметта на потомците. „Времето не се харесва еднакво на всички“, е казал Шекспир. Почти във всеки български род се срещат „добри“ и „лоши“, „положителни“ и „отрицателни“ личности, за които проф. Цветан Тодоров пише: „Няма невинни, както в известен смисъл има и много малко виновни. Повечето хора, живели в тези общества, са едновременно и палачи, и жертви.“ И понеже гледната точка за оценка е различна през повратните исторически моменти, време е потомците да осъзнаят, че родовите им корени са едни и същи. Защото „добрите“ и „лошите“ – това са нашите бащи, деди и сродници, които са създавали историята такава, каквато е, и която не можем да променим. А историята – е казал Константин Иречек – се пише не за България, а за българите!

>>Формат: B5
>>389 страници